Юни 2025 г. се превръща в преломен момент за Близкия изток. Израел нанесе мащабни удари по Иран, твърдейки, че предотвратява придобиването на ядрено оръжие от режима в Техеран. В същото време САЩ, чрез президента Доналд Тръмп, демонстрират колебание между военна мобилизация и дипломатически сигнали. Но колко реална е ядрената заплаха и струва ли си високата цена за гражданите от двете страни?
По последни данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Иран разполага с над 400 кг уран, обогатен до 60% - ниво значително над гражданските нужди. Ако страната реши да го обогати до 90%, това количество би било достатъчно за около 10 ядрени оръжия.
Въпреки че все още няма публични доказателства за преминаване на този праг, експерти предупреждават, че Иран технически е способен да го постигне за кратко време. Съобщенията за нова инсталация за обогатяване на уран, открита точно преди израелските атаки, подхранват опасенията, че Техеран вече е напът да затвори цикъла до ядрен пробив.
История на иранската ядрена програма
Иранската ядрена програма датира още от 50-те години на ХХ век, когато страната получава подкрепа от САЩ в рамките на инициативата "Атом за мир". След Ислямската революция през 1979 г. обаче, доверието на международната общност се разпада.
През 2003 г., след нахлуването на САЩ в Ирак, върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, издава фетва, с която обявява ядреното оръжие за "харaм" - религиозна забрана. Оттогава Техеран официално поддържа позиция, че ядрената му програма има изцяло мирен характер. Русия построи атомната централа в Бушер и не е ясно до колко тя и Китай са помогнали на Техеран да развие своите собствени ядрени възможности.
Западните правителства и Израел обаче поставят под съмнение тази позиция, подчертавайки противоречието между религиозната декларация и обективните технически постижения на Иран в сферата на обогатяването и ракетните технологии.
Чудовищни кражби в земеделието
Фериботът между Бургас и Истанбул пропадна
Иранска ракета отново удари Беер Шева
