Войната между Израел и Иран изглежда вече е приключила - поне засега. И двете държави обявиха победа в 12-дневния конфликт, но и двете изразиха готовност да грабнат пак оръжията, ако противникът започне да проявява агресия.

Американският президент Доналд Тръмп влезе в режим на миротворец, като обяви примирието между двете страни от Близкия изток, но то беше нарушено почти веднага, което провокира недоволната му реакция.

В крайна сметка обаче поне засега изглежда, че активната размяна на въздушни удари ще спре поне за известно време. Въпросът е докога.

Отговорът на този въпрос е пряко свързан с въпроса за иранската ядрена програма. От Израел мотивираха ударите си именно с опасността Техеран да се сдобие скоро с ядрено оръжие.

И макар сега премиерът Нетаняху да обяви, че страната му е постигнала "историческа победа, която ще се запази поколения наред", съвсем не е сигурно колко тежки са щетите върху ядрената програма на Иран.

"След атаките от 21-22 юни върху иранската ядрена програма са налице противоречиви и често непълни данни относно реалните щети. Както знаем, основният фокус на ударите беше насочен към ключови обекти като подземното съоръжение във Фордоу, центъра за обогатяване в Натанц и ядрените съоръжения в Исфахан. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърди, че има значителни повреди по инфраструктурата, особено в Натанц, където са засегнати електрозахранването и подземни съоръжения, а сателитни снимки показват разрушени надземни структури", коментира за News.bg анализаторът, изследовател към DFRLab и съосновател на журнала за актуални военни конфликти De Re Militari Руслан Трад.

По думите му пълната оценка на щетите от израелските и американските удари по ядрената програма на Иран ще отнеме време, тъй като достъпът до обектите е силно ограничен, а по-голямата част от критичната инфраструктура е разположена под земята.

"Има индикации, че центрофугите във Фордоу са повредени от вибрациите при ударите, но не е ясно дали основните подземни халета са сериозно засегнати. Съществуват и опасения относно евентуално замърсяване, но към момента няма данни за сериозен радиационен риск. Ключов остава въпросът дали запасите от високообогатен уран са били засегнати, тъй като няма потвърждение за тяхното унищожаване или изнасяне", коментира Трад.

Според него обаче, що се отнася до дългосрочните последици, дори и при тежки щети Иран разполага с технологичен и човешки капацитет да възстанови ядрената си програма в рамките на няколко години, особено ако реши да разпредели производството на повече и по-малки обекти.

Напиши коментар
Този сайт е защите от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване.