Не сте чували за Марто Попов?! Добре, тогава накратко ще ви въведем в историята му, а останалото ще оставим той сам да каже, защото, както сами ще забележите, не му липсва дар слово. Към днешна дата е успешен специалист по дигитален маркетинг, вдъхновител към личностна промяна и щастлив съпруг и баща. Но този така успешен и интересен човек крие „тъмно“ минало, което той и семейството му вече искат да забравят. Разбира обаче, че продължавайки да говори за това, през което е премина, може да запали искрата към осъзнаването и у някой друг. Затова не крие някогашната си зависимост към наркотиците, за да разкрие начина, по който намира сили да се промени.

Можеш ли да се опишеш само с едно изречение? Кой е Марто?

Бих използвал едни думи на майка ми, които тя каза във видеото, с което започнах семинара „Трансформирай живота си“. Любопитен, слънчев, лъчезарен, упорит, енергичен, раздаващ се и позитивен човек. Раздаващ се, защото вярвам, че всеки трябва да се раздава. Упорит, защото съм си такъв по природа. Лъчезарен и усмихнат, защото това е нещо много важно.

А кой беше, когато беше на 20 години?

Друг човек, който беше загубил себе си. Бях се удавил от опиянението на дрогата. И ако трябва да го перифразирам, бях загубил свободната воля да творя и реализирам.

Питам, защото мисля, че реализирането на целите е свързано до голяма степен с реалистичната ни представа за себе си? Ти как мислиш?

До голяма степен - за всеки тя е различна. Но определено има група от хора в обществото с еднакво поведение в посока надценяване на самите себе си. Аз лично съм от хората, които принципно се надценяват, но с годините това намаля. Казвам го, защото съм разбрал, че съм си правил малко по-нереалистична оценка на себе си – винаги малко по-позитивна, малко по-усмихната отколкото всъщност е. Но пък това на мен ми е помагало.

Наистина обаче човек трябва да има реалистична самооценка, защото колкото по-голямо е пространството между това кой съм аз в момента и кой искам да бъда, толкова повече човек страда. Важно е да се придвижваш до това, което искаш да си, и колкото по-близо си, толкова по-удовлетворен от живота ще си.

Именно това е целият смисъл на живота – да се придвижваме…

Да, животът е равен на движение, действие, промяна. Промяната е думата, която ме определя като човек.

ПОВОДИ ЗА ГОРДОСТ

Кои са петте неща, които си постигнал и се гордееш с тях?

Най-важното нещо е, че успях да върна контрола върху мислите си. Благодарение на него постигнах всичко след това – да намеря партньор в живота, да създам семейство (едни от най-важните неща). Второто нещо е семейството ми, а третото е, че съхраних себе си и вярата в доброто. Познавам много хора с моя проблем, които дори приключили с него, не успяха да съхранят себе си. Аз съхраних добротата към другите, въпреки че много са ме предавали. Но продължавам да вярвам в хората и да търся най-доброто в тях. Не се фокусирам върху лошите страни, защото всеки има такива – никой не е ангел небесен.

Четвъртото, което успях да направя, е, че намерих накъде да фокусирам енергията си. Това е нещо, което силно вярвам, че всеки трябва да направи. Ние имаме някакви супер умения, неща, в които сме много добри, и ако ги комбинираме с това, което ни прави щастливи, тогава стават чудеса. Затова мисля, че работата ми е голям успех.

Подреждаш нематериални неща…

Последното всъщност е материално, защото е свързано с моето умение да продавам, идеята да изкарвам пари, докато спя. Дигиталният маркетинг определено ми спаси живота. А петото нещо, което бих добавил, е, че работя по това да бъда осъзнат и така да имам по-удовлетворен живот. Не мога да кажа, че съм напълно осъзнат, но работя за това. Ето защо манифестирам това, което генерирам с моите семинари, лайф видеа и други събития, свързани с хюмън дизайна. Благодарение на това открих, че Марто Попов може да бъде полезен на другите. Ето сега този уъркшоп „Ум”, който ще направя на 7 март, ще е брутален – не просто някакво уъркшопче, а нещо специално. Подготвям програма и гости, много добри експерти. Подготвям платформа за осъзнаване на хората и по този начин аз се осъзнавам и ако го направи още някой, ще съм много щастлив.

Говориш за себе си в трето число. Определящ Марто Попов като продукт. Какъв продукт е Марто?

Най-хубавият. Това е продуктът, не човекът, защото продуктът винаги има само добри страни, няма лоши, докато човекът си има своите недостатъци.

Или поне това ти е работата – да представяш добрите му страни?

Така е, да, но за мен Марто Попов е начин да се докоснем до болезнената истина и да погледнем навътре към нас, пътят към осъзнаването. Целта ми е този, който извърви този път, да има по-удовлетворен живот. Няма по-важно от това да си балансиран и ти да определяш правилата.

МОТИВАЦИЯТА

Добре, ти защо реши да трансформираш живота си? Нямам предвид само избора между живота и смъртта…

Това е - смъртта ме мотивира. Аз бях принуден, не, сам се принудих, защото стигнах до момента, в който бях изправен пред физически избор. Решението го взех лесно, докато лежах с разбита глава сам долу в едно мазе. Проблемът е, че много хора, дори живеейки сравнително нормален живот, страдат много повече отколкото аз тогава. Ето защо е важно да бъдем осъзнати и да тестваме и експериментираме с различни неща, които ще ни помогнат да бъдем такива. Животът ни трансформира, защото е цикъл и стигаме до някакъв етап, след който идва промяна дори и без да я искаме. И какво правим, ако не сме подготвени? Важно е не животът да ни трансформира, а ние него.

Във връзка с миналото ти си мисля, че нещата и хората не са нито добри, нито лоши - мисълта за тях ги прави такива. Предвид това, какво би казал за обкръжението си преди?

Ти го каза много хубаво. Това са само думи – няма лоши и не лоши неща. Ние имаме волята и свободата да променяме начина, по който интерпретираме живота. В случая аз започнах да променям начина, по който интерпретирам нещата. Първо си направих 5-годишен план, но волята ми беше толкова слаба, че само си повтарях, че ще успея, но с времето волята ми се кали. Всичко се случва само на едно място – само в нас. Затова няма лошо и добро, щастливо и нещастно. На мен средата толкова ми повлия, защото исках да бъда като нея и да правя това, което правят другите. Те не бяха лоши момчета, просто бяха различни и неосъзнати. В един момент, когато разбрах, че това всъщност не е моята среда, вече бях тотално загазил.

Наркоманите нямат среда, нямат никого и живеят много самотен живот. Имаш приятели, но те са с теб, само за да откраднете нещо и да се надрусате. Илюзия е, че имаш приятели. Твоят живот е единствено в твоите ръце. Накрая остава вярата и благодарение на това, че моето семейство вярваше в мен, се справих. Но какво би станало, ако няма кой да вярва в теб?

Какво?

Вярата е безрезервна и няма очаквания, не е свързана с взимане-даване. За мен отговорът е, че трябва да вярваш в хората, защото ако ти вярваш в тях и те ще вярват в теб. Т.е. ако никой не вярва в теб, единственият начин да се спасиш е ти да вярваш в хората. Рано или късно тази вяра ще се върне към теб. Не говоря за сляпата вяра, а просто да вярваш в човека като същество.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА

Сега като разказваш за трансформацията си звучи много лесно, но кои бяха най-големите предизвикателства?

Най-големите предизвикателства винаги са на дневна база – да контролираш импулсите си, да имаш самодисциплина, да задържи импулса на удоволствие за момента. Това и сега ми е предизвикателство, просто съм сменил нещата, за които се боря.

Как ще окуражиш всички, които непрекъснато се провалят в опитите да постигнат мечтите си?

Първо да не спират. Спирането не е опция. Понякога не трябва да има план Б. И второ в концепцията е да промениш подхода, ако нещо не се получава. Това направих аз. В моята глава винаги съм искал да спирам хероина и тогава, когато стоях в онова мазе си казах:

Добре, дай да видим какво не си правил. Стратегия?! Уау, защо пък да не опитам?! Защо пък да не мога да го променя?!

Така че ако не си успял в нещо, какво от това. Започваш наново, но трябва да има анализ и равносметка. Аз дълго време не си правех оценка или по-скоро лъжех сам себе си – самовнушавах си неправилна равносметка, за да ми е по-лесно. И когато си направиш правилна равносметки, си казваш: Ще опитам пак, но ще премахна това и това нещо. Не е важна крайната цел, а процесът.

Идеята е да се опитаме да променим нещо, иначе няма смисъл.

Да, трябва да променим нещо. Ти променяш крайната цел, но прогресираш по пътя.

Непрекъснатото разписваш целите си. Какви са целите ти на този етап?

Аз съм постигнал всичко, за което съм мечтал, макар да звучи малко самохвално. За какво мечтаят хората – жена, дете, работа, пари? Аз ги имам. Сега мечтая за още повече осъзнатост и воля. Дори вече съм готов да се дисциплинирам още повече. Спреш ли да имаш цели и мечти, животът спира.

Добре, а вчера какво отметна от целите?

Отметнах master mind групата, която правя. Анализът и равносметката, както и да бъдем с партньора ми само двамата без децата.

Като спомена половинката си, тя успява ли по същия начин да постига целите си?

Да, тя е ресорен учител и помага на децата. Животът на майката е такъв, какъвто си го направи и приеме тя. Да, жената е тази, която се грижи малко повече за децата, но пък мъжът може да изкарва малко повече пари и това да е балансът. Освен това жената дава женския пример в едно семейство, но децата имат нужда и от примера на бащата. И да, жената също трябва да има свои собствени цели. Аз винаги апелирам за фокус на целите – и при жената, и при мъжа. Просто мъжът по подразбиране се фокусира върху своите цели, а жената – върху тези на семейството и често забравя за себе. Така че призовавам всички жени да си припомнят какво искаха да постигнат в живота, освен семейството.

Можеш ли да се определиш като щастлив човек?

Ооо, да. Вътрешното спокойствие и осъзнатостта ме правят щастлив. Нямам нужда някой да ми казва, че съм добър в едно или друго нещо, аз го знам. Много добре знам какво преживях и съм супер щастлив, че се справих. Това ми дава спокойствието, че мога да променя всичко друго. Естествено не почивам само на стари лаври и продължавам постоянно да се променям, но тази осъзнатост ми дава спокойствие.

Като родител какво ще направиш, за да предпазиш децата си от твоите грешки, или смяташ да им дадеш свободата да грешат и извличат от това собствени поуки?

Моето семейство ме е отгледало така, че съм имал много голяма свобода. Поглеждайки през призмата на годините, виждам, че това ме доведе до един лош път. Обаче пък мога да кажа също, че това, до което аз се докарах, ме изкара до върха. Затова по-скоро вярвам в същото нещо, което моите родители ми дадоха.

Ще бъда, разбира се, там и ако трябва, ще взимам крайни мерки, но мисля да ги оставя да си „чупят“ главата. Мисля да ги подкрепям и да вярвам в тях безрезервно, но не мисля да ги напътствам и наставлявам. Да ги защитавам – да, но не искам да им отнемам мисленето. За мен първо е важно да бъдат добри хора и затова аз трябва да бъда добър човек заради тях. Да създадеш добър човек е едно от най-трудните неща, защото добър човек не се създава с думи, а с пример. Ще вярвам задължително в тях, че те ще намерят най-доброто за себе си. Ще се опитам да предам това, което моите родители ми предадоха, но в още по-добра версия.

Напиши коментар