В ежедневния ни говор често използваме израза "Ще дойде Видовден" като заплаха, че все някога сторените злини ще излезат наяве. Но каква е историята зад тези думи? Отговорът се крие в днешния ден и народните вярвания.

 В България се отбелязва на 15 юни по нов стил или на 28 юни по стар стил Видовден.

Историята!

Религиозната същност на празника не е добре позната. Според поверието той е в чест на Вида - сестра на двамата светци градушкари Вартоломей и Елисей. На Видовден се организират различни ритуали за предпазване от градушки. Прието е, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневи небето.

Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини и ще има равносметка. Оттам е и предупреждението: „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“.

Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо - езическо божество измежду четиримата градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.

Обичаите!

На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.

Според други празникът е свързан със свети Вит. Светецът е живял в края на 3. и началото на 4. век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори, наричани саси, са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

Именици

На този ден празнуват:  Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

Харесайте страницата на Jurnal.bg и във Facebook! 

Напиши коментар
Този сайт е защите от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване.