Балетът е изкуство, което изисква големи жертви. А всеки, захванал се с него мечтае за препълнена зала и изправена на крака публика, която възторжено ръкопляска. Това е представата за успешна кариера на повечето балетисти. Но не на всички...

Марта Бекет е балерината, чиято мечта била малко по-различна, а най-хубавото е, че я е осъществила...

Началото

През март 1967 г., докато пътува със съпруга си към свое шоу нюйоркската балерина Марта Бекет пука гума близо до затънтеното градче Death Valley Junction. Докато чака поправят колата ѝ на бензиностанцията, тя решава да се разходи из непознатото място.

Докато оглежда изоставените сгради, Марта надникна през дупка в задната врата на Коркил Хол, старата зала на града, и пред нея се разкрива неочаквана гледка. Дървените подове са целите прашни кални от наводнения, а стените са осеяни с петна от ръжда от течащия покрив.

Но в този момент сградата сякаш казала на Марта: „Вземете ме. Направи нещо с мен. Предлагам ти живот!”

 

Решението

Не отнело много време на Марта да се реши. Тя открила собственика на имота и се поинтересува за наема. Цената била 45 долара на месец, стига да се поемат ремонтите. Така започнала трансформацията на залата. Подът бил изчистен, сцената била разширена, а стените боядисани в бяло. Името било сменено на Операта на Амаргоса.

 

Представлението

Първото представление на Марта било на 10 февруари 1968 г. пред публика от 12 души. По-късно същата година проливен дъжд наводнява помещението. Докато Марта чисти  последиците от бедствието, тя погледнала към стените и си представила ренесансова публика, седнала в позлатени балкони.

 „Ще рисувам публика!“, решила тя и започна работа веднага, скицирайки задната стена с кралят и кралицата на Испания. Били нарисувани и други благородници, били нарисувани дори две от първите котки на Марта да спят спокойно върху червени кадифени възглавнички в долните ъгли. На Марта ѝ били необходими четири години, за да завърши стените и след това започнала работа по тавана.

 

Всяка част от стенописа има какво да разкаже - индианци, благородни дами, свирещи на антични музикални инструменти,  циганите и артистите, които се веселят и  игнорират изпълнението на сцената.

Марта искала да създаде свят от миналото, съобразен с репертоара  на класически танц и пантомима, който произхожда от дворовете на Медичите и крал Луи XIV. Нейната публика от 16 век е вдъхновена от испанската архитектура. Тя искала да създаде атмосфера, която да подготви публиката за онова, което скоро ще види на сцената.

 

 

 

Първият път, когато танцува на тази сцена, Марта е на 43. Понякога танцува пред двама души, а друг път няма дори един зрител. Това обаче не я сломява, дори когато няма никого да има за кого да танцува. За последно Марта Бекет излиза на своята сцена, когато е на 87 години, а публиката - не тази по стените, а истинска - я изпраща на крака.

 

 

 

 

 

Славата

През 1970 г. журналисти от National Geographic откриват Бекет, докато тя прави спектакъла си в Операта на Амаргоса без публика. Не след дълго тя добива известност и скоро хора от цял свят идват да я гледат. 

Нейната автобиография „To Dance on Sands: The Life and Art of Death Valley's Marta Becket" е публикувана през 2007 г.

Бекет умира на 30 януари 2017 г. в дома си в Death Valley Junction от естествена смърт на 92 години. 

Аплодисменти

Днес наследството на Марта продължава чрез представления в нейната Опера. Традиционните сценични изкуства, включително акустична музика, театрални постановки, опера и пиеси се провеждат всеки уикенд през сезона (от октомври до май).

 

 

Marta Becket and the Amargosa Opera House from Stebs! on Vimeo.

34 Коментара
Напиши коментар
Този сайт е защите от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване.