Написано с лекота, сякаш напълно случайно, а в действителност поразяващо точно. Такива са разказите на Елин Пелини. Острият му ум ни хвърля в дълбоки размисли, а героите му никога не са съвсем измислени. Един цял век по-късно техните думи са все така тежки и пълни със смисъл. Напълно валидни в наше време. Все едно светът се е променил само външно, а хората са спрели духовното си израстване някъде там в миналия век. 

Кратък откъс "Мечтатели". Доктор Горан, селският лекар, учен, прозорлив и истинки... а пък доктор!

- Що се луташ из ливадите като въртоглав, да не си изгубил кесията с парите си? — каза чичо Горан.

Циганчето се засмя, наведе се засрамено и почна да чука едно камъче в тоягата си.

- Е така, ходя - що да правя!

Чичо Горан се наведе и пак запрестъпя из реката.

- Намират ли се, намират ли се? — попита Рустем и тръгна полека по брега, успоредно с доктора.

- Няма ги много, но като е за лек — намират се.

- Ами истина ли сега докторите не позволяват пиявици?

- Какво знаят докторите! - каза сопнато чичо Горан и се изправи. - Знаят само пари да взимат и толкова. И какво ли разбират? Разболееш се, вземат те в болницата, оттук те тупнат, оттам не тупнат, оплези се, опули се, кихни, дихни, па като не разберат болестта ти, дадат ти за пет пари отрова и туйто. На другия ден запушат цигарките си, смеят се и те порят да видят от какво си страдал.

Чичо Горан излезе от реката, поизтри ръце о потурите си, напълни лулата и, като махна с ръка, продължи разпалено:

- Кой, мислиш, развъди тия болести, дето сега са завладели света? Докторите ги донесоха от Европа, да правят опит. Едно време знаехме само шарка, сипаница и лошата пъпка. И то беше рядко, и лекът му прост. Сета?… Черва се объркват, охтики различни, нерви, главоболия и не знам още какви си болести. И на никоя лека не знаят. Колко доктори, толко и церове.

Чичо Горан опъна няколко пъти бързо от лулата и тръгна полека към близките върби.

46 Коментара
Напиши коментар
Този сайт е защите от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване.