Самодивите са митични създания от българския фолклор, за които всички сме слушали от деца. Легенди за тях се разказват през вековете, макар в днешно време подобни истории да отстъпват място на по-модерни герои. И все пак самодивите си остават сред най-интригуващите представители на някогашните вярвания по нашите земи. И до днес има места из България, за които се носят слухове, че са като свърталища на самодиви.

Какво сте чували за самодивите? Че са безумно красиви горски духове с човешки облик, които обичат да танцуват през нощта и се страхуват от дневната светлина? Да, това е напълно вярно, но далеч не изчерпва дълбоката им същност.

Първите писмени сведения за тях датират от 13 в. и се смята, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като в нея има и следи от славянската древност. Самата дума ни отвежда към прастари индоевропейски корени, а значенията ѝ са „божество”, „демон”, „лудувам”, „вилнея”.

За опасната красота на самодивите

В повечето предания тези очарователни, но и опасни духове танцуват и пеят край кладенци. Хората казват, че от техните песни и танци нямало по-хубави, но ако срещнеш самодива, не трябва да я гледаш в очите. Според някои представи самодивите са умрели жени, само че най-грешните – тези, които не ги искат нито на земята, нито на небето. Други предания пък ги описват като жени, умрели девствени.

Планинските самодиви са едни много сърдити същества, особено опасни за младите ергени, младоженците и момите. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него и стават негови покровителки. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората и често заключват водните извори, преследват и убиват овчарите, защото опустошават пасищата им, отвличат хубавите моми и невести или им причиняват беди от завист и злоба. Почитат християнските празници, най-вече Великден, и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

Тези загадъчни хубавици се смятат за повелителки на водите и като такива могат да предизвикат суша. Освен това се разпореждат и със стихиите на ветровете и затова появата им често е съпроводена с вихрушка.

Как изглеждат самодивите?

Навсякъде самодивите са описвани като неземно красиви, вечно млади моми с тънка снага, с дълги коси и чародеен поглед, който е способен да замайва и дори да убива. Те са облечени в дълги бели рокли със зелен пояс, препасани с коланче, което има цвета на дъгата, но с преобладаващо зелено. Дрехите им са украсени с пера, с помощта на които летят като птици. Освен това имат и було – бяло наметало, в което именно се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, носени от отвлечените от тях моми и момци.

В някои региони се смята, че самодивите са невидими, но могат да ги виждат хората, родени в събота срещу Задушница или пред Великден, както и родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни. Такава способност имат още децата на самодива и простосмъртен, отбитите и отново засукали бебета и кучетата с „четири очи” (с две контрастни петна над веждите).

Къде живеят самодивите?

Чували сме, че обичат да танцуват край кладенчета в горите. Всъщност те живеят по високите планини, близо до неначенати езера, реки, извори, под големи дървета. Сред планините, които се свързват с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, Люлин, а също и Рила, Родопите и Стара планина, но в по-малка степен. Любимата им планина е Пирин. Явяват се там през пролетта, където остават до есента, а през зимата живеят на край света в с. Змейково, докъдето може да стигне само свраката.

Как самодивата става обикновена жена?

Ако някой мъж успее да открадне булото на самодивата, тя се превръща в обикновена жена, минава през венчилото и ражда, но не става нито добра майка, нито домакиня. Тя използва всяка една възможност да си върне откраднатото и заедно с него и свободата. Понякога те са способни да пристанат и по собствено желание, но обсебват любимия и го измъчват с прищевките си до смърт.

37 Коментара
Напиши коментар
Този сайт е защите от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване.