В навечерието на Рождество Христово на 24 декември християните по света чества празника Бъдни вечер. С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества, като Ден на християнското семейство и на православната младеж.

 

Честването на празника, започва с традицията, свързана със запалването на бъдника, дъбово дърво, отсечено от млад момък. По искрите, излизащи от дървото след неговото запалване се гадае колко плодородна ще бъде предстоящата година.

Денят продължава с приготвянето на специалната трапеза. Тя трябва да бъде разположена на земята върху слама, напомняща на Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Според православните вярвания, ястията трябва да бъдат постни, а броят им трябва да бъде 7, 9 или 12, основните свещени числа. Сред основните храни на трапезата са орехи, варен фасул, тиквеник, ошав, пълнени чушки с ориз и сарми, приготвени с лозови листа. Приготвя се също така и содена питка, в която се слага монета, а поверието гласи, че на когото се падне парата, ще бъде щастлив през цялата година.

 

Трапезата се слага рано, а преди вечерята да започне, най-възрастният от семейството казва молитва за здраве и след това разчупва питката, давайки на всеки. На отделно място от храната се слага и за Исус Христос или "на къщата", както смятат много хора.

 

Хората трябва да хапнат от всяко ястие, за да бъдат здрави и сити през предстоящата година. Вечерта, след вечеря, трапезата не се прибира, всичко остава така, както е след празничната вечеря, за да не избяга късметът.

След полунощ, настъпва Коледа, моментът за посрещане на коледари и приемане на близки и роднини на гости. Коледарите, обикалят от къща на къща, пожелавайки здраве, късмет и берекет на стопаните и техните семейства.

 

* В различните точки на България на Бъдни вечер, се изпълняват различни ритуали, свързани с гадаене и наричане.

48 Коментара
Напиши коментар
Този сайт е защите от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване.