Едва ли има някой на планетата, който вече да не е чувал за новия коронавирус COVID-19. Човечеството е изправено пред пандемия, която се разраства с такива темпове, че е трудно да си представим какво ни очаква в утрешния ден. Стотици хиляди са заразените, а броят на загиналите продължава да расте...

Пандемии

Това не е първата пандемия, която поставя вида ни пред изпитание за оцеляване. Холерата, чумата, СПИН са бедствия, които са отнели живота на милиони хора.

Но вepoятнo нaй-paзпpocтpaнeнaтa пaндeмия oт гpип в иcтopиятa в aбcoлютни чиcлa, ĸaĸтo пo oтнoшeниe нa бpoя нa зapaзeнитe, тaĸa и нa yмpeлитe е иcпaнcĸият гpип, или инфлyeнцaтa.

B гoдинитe 1918-1919г. (зa 18 мeceцa) пo cвeтa oĸoлo 550 милиoнa дyши, или 29,5% oт cвeтoвнoтo нaceлeниe, ca зapaзeни. Загиналите са нaд 50 милиoнa дyши, или мeждy 3 и 5% oт cвeтoвнoтo нaceлeниe.

Именно в онези времена живее и американският писател Франсис Скот Фицджералд, който остава в историята като човекът, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“. Със съпругата си Зелда Сеър, той изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.

Дали заради авторитета на автора, или заради времето, в което живее, но в социалните мрежи се разпространява писмо, за което се твърди, че е писано от Фицджералд от Южна Франция през 1920 г., където той, заедно с Хемингуей, преживява епидемията от Испански грип.

Истината

Истината обаче е друга. Автор на текста всъщност е Ник Фариела и писмото е от сега (2020 г.). За първи път текстът се появява на 13 март 2020 г. в литературното издание “Максуинис” с изричната бележка, че то е пародия. Заглавието е “Отсам рая: писмо от Ф. Скот Фицджералд, поставен под карантина в Южна Франция”. Първите две думи - “Отсам рая”, са всъщност заглавието на първия роман на писателя, издаден през 1920 г. в Ню Йорк. Следва и ясното:

“ЗАБЕЛЕЖКА: Това е пародия и не е истинско писмо от Фицджералд”.

Посланието му обаче е доста силно и във време на пандемия хората смело го споделят, без да се уточнява истината, а мнозина дори и не я знаят.

Писмото

„Скъпа Розмари!

Денят беше безкраен и пуст, сякаш бе окачен към небето в мрежа. Благодаря ти, че писа. Виждам въртележката от паднали листа да обикаля около кошчето за боклук пред прозорците. Звучи като джаз. Празни улици. Почти всички граждани се скриха в домовете си и то не без причина. Сега изглежда модерно да се избягват обществени места. Дори и баровете, казах на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие. И дори не мислеше да отрича. Той смята, че това е обикновен грип. Чудя се кой му е казал това.

Администрацията предупреди всички, че трябва да се запасим с необходимото за месец. Ние със Зелда си купихме червено вино, уиски, ром, вермут, абсент, бяло вино, шери, джин и, не дай Боже, бренди, ако се наложи. Моля, моли се за нас.

Ако можеше да видиш площада, изглежда страховито. Ужасявам се от проклетите възможности, които носи такова бъдеще. Дългият ден бавно се търкаля в уискито със сода, което все повече прилича на вода.

Зелда казва, че това не е причина да се пие, но по друг начин писалката не се задържа в ръцете.

Седейки на верандата умислен, гледам зад далечната линия на хоризонта, скрит в мътна мъгла, и сякаш различавам безмилостно наказание, което отдавна се движи към нас.

И все пак, в назъбените очертания на облаците в залеза, забелязвам една-единствена ивица светлина, която ме кара да вярвам, че ще дойде по-добро утре.

Какво правя?

Утре ще е по-добре! Със сигурност.

Аз предусещам!“

Харесайте страницата на Jurnal.bg и във Facebook!

35 Коментара
Напиши коментар
Този сайт е защите от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване.