Алберт Айнщайн! Това е първата асоциация, която правим, когато кажем гений. Това е човекът, чието име и физиономия са на-разпознаваемите по цял свят. Приносът му към науката го прави един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, а и често е определян и като бащата на съвременната физика.

Въпреки всички тези суперлативи, обаче, Айнщайн е бил просто човек, а като такъв, и той е имал своите недостатъци и е правил своите грешки. Малцина обаче знаят какви всъщност са те, а и да знаят, рядко се сещат за тях. И все пак...

Биография

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 година в град Улм, Германия. На 15-годишна възраст той напуска училище. През 1896 година влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., обаче не се сдобива с университетско място, тъй като не се разбира с професорите си.

През 1901 година Айнщайн се сдобива с швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Напуска го през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 година достига върха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.

Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава Нобелова награда по физика.

Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година.

 

Наследство

Името на Айнщайн се свързва най-вече с популярното уравнение:

 

То се отнася за еквивалентност на маса и енергия и гласи, че енергията (Е) е равна на масата (М) по скоростта на светлината (C) на квадрат (^2).

През 1905 г., едва на 26 години Айнщайн, пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението за еквивалентност на маса и енергия.

През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.

Освен това Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети. Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения (писмата, които разменя със Зигмунд Фройд, озаглавени „Защо война“, кратката статия „Защо социализъм“ и др.).

Семейство и тайни

Айнщайн има два брака и много любовници. Първата му връзка започва още в студентските му години. Тя е със сръбкинята Милева Марич.

След като завършва Политехническия университет, той се мъчи да намери работа в сферата на науката. Кандидатства на много места, но не го приемат никъде.

През това време връзката му с Мирич се задълбочила, въпреки, че семейството му не я одобрявало, понеже била чужденка.

Въпреки това, той продължава да я среща и да ѝ пише писма, в които ѝ споделя повечето от научните си идеи.

 

Айнщайн и Милева Марич

Тук се повява и първата скандална тайна за Айнщайн. Той и Милева живеят заедно и имат дете преди да се оженят.

През 1902 г. се ражда дъщеричката Лийзерл, чиято история обаче остава загадка до ден днешен. Някой хора предполагат, че е дадена за осиновяване, а други - че семейството на Мирич я е отгледало, но никой не знае със сигурност какво и къде е отишла.

Същата година Айнщайн най-накрая успял да си намери работа в Петентното бюро на Швейцария. Малко по-късно баща му починал, а това позволило на Алберт и Милева да се оженят на 6 януари 1903 г. По-късно двойката има два сина Ханс и Едуард.

Айнщайн и Марич живеят заедно, макар че той не е привързан към брака по принцип и прави списък със строги правила за това какво жена му може или не може.

„И ти ще вършиш всичко това, без дума на протест и без да очакваш от мен каквато и да е проява на чувства” – завършва списъкът. Това тиранично дори по тогавашните стандарти отношение обаче не впечатлява Милева, тя се съгласява. 

Бракът им обаче не бил много щастлив. Връзката им била по-платонична, отколкото романтична. И двамата имали силни независими характери, пък и Алберт обичал да се изолира, докато работел върху теориите си.

Никой не знае със сигурност колко съпругата му му помагала в работата, някои твърдят, че имала незначително влияние, други - че имала голям пръст в теорията на относителността.

Двамата се развеждат през 1919 г., като Айнщайн се съгласява да ѝ даде пари, ако случайно спечели Нобеловата награда, а по-късно, когато това става факт, спазва обещанието си.

В същата година Айнщайн се жени за братовчедката си Елза Ловентал, с която е започнал да се среща още преди развода. И по време на втория си брак той продължил да се среща с други жени, а самият брак завършил със смъртта на Ловентал през 1936 г.

 

Айнщайн и Елза Ловентал

Смърт 

През 1955 г. здравето на Айнщайн се влошава рязко. Той пише завещание и заявява на приятелите си: „Аз изпълних своята задача на тази земя“. Неговият последен труд е незавършеният призив за предотвратяване на ядрена война.

Умира на 18 април 1955 година от аневризма на аортата. Точно преди смъртта си произнася няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не ги разбира и не може да ги възпроизведе. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 г., присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. 

В болницата се случва обаче нещо интересно и дори зловещо. По време на аутопсията Томас Харви, хирургът - открадва мозъкът на Айнщайн. Взима го и го скрива без знанието на семейството на Айнщайн. След това физикът е кремиран.

 

Снимката е направена след 72-ия рожден ден на Айнщайн в Принстънския университет на 14 март 1951 г. Айнщайн показва езика си на група фотографи, които се опитват да накарат учения да позира за тях, докато напуска партито. 

Цитати

Освен научните си открития Айнщайн оставя на света и куп цитати, кои звучат актуално и днес. Някои от тях са много известни, други са по-рядко чувани.

Така например се твърди,че след дългогодишен съвместен живот със съпругата си (не се пояснява с коя от двете - Милева Марич или Елза Ловентал) Айнщайн споделя:

"Когато се оженихме, ние се споразумяхме следното: по време на съвместното ни съжителство аз ще взимам всички важни решения в живота ни, а тя - всички маловажни. В продължение на всичките тези години ние се придържахме към това споразумение. Убеден съм, че именно то е в основата на нашия щастлив брак. Обаче най - странното е, че в продължение на нашия брак не се появи нито едно важно решение."

През 1931 г. гениите Айнщайн и Чаплин се срещат.
Айнщайн казал на Чаплин:
- "Това, което най-много ме възхищава в изкуството Ви, е неговата универсалност. Без да казвате дори една дума, целият свят го разбира!"

Отговорът на Чаплин е:
- "Прав сте, така е! Вашата слава обаче е още по-голяма - целият свят Ви се възхищава, без да разбира и дума от това, което казвате!"

 

Алберт Айнщайн и Чарли Чаплин

А ето и останалите:

"Две неща са безкрайни: Вселената и човешката глупост; и не съм сигурен за Вселената."

"Всеки, който никога не е направил грешка, никога не е опитвал нещо ново."

"Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена."

"Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате."

"Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят."

"За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност."

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."

"Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него."

"Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш."

"Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни."

"Никога не мисля за бъдещето. То така или иначе идва достатъчно бързо."

"Не можем да решим проблемите, ако използваме същия начин на мислене, който сме използвали, при създаването им."

Харесайте страницата на Jurnal.bg и във Facebook.

Напиши коментар