Може би сте чували за хора, които са оставали по летищата заради проблеми с визите или отменени полети. Но какво ако някои просто изберат да останат на летището?! Ето един такъв пример.

Денис Луиз де Суса е бразилец и адресът му е Терминал 2, Летище Сао Пауло. През 2000 г. той решава да го направи свой дом и все още е там, но как изобщо е възможно това?!

Денис пристига на летището като младеж, който има проблеми вкъщи. Не е ясно дали е възнамерявал да остане там две десетилетия, или просто така са се стекли обстоятелствата. Леглото му е от три седалки в зоната за изчакване. Персоналът на летището му дава храна, перат му дрехите и му позволяват да складира нещата си. Затова Денис познава всички там - от хората, които се грижат за багажа, до охраната и стюардесите.

Странникът няма представа за времето, не познава часовника и дори не може да чете, макар често да се разхожда с вестник под ръка. Според хора от персонала той дори не осъзнава, че е живял на летището 20 години и тотално е загубил представа за времето. Всяка Коледа получава подарък - нощ в хотел, за да спи в нормално легло. На следващия ден с ентусиазъм разказвал за вкусната храна и удобните легла.

Ако сте гледали "Терминалът" с Том Ханкс, Мехран Насери е мъжът, който е вдъхновил филма. Той живял на парижкото летище Шарл де Гол от 1988 до 2006 г. Пътувал от Иран към Великобритания, но по пътя загубил документите си и така се озовал закован на Шарл де Гол.

”Той беше като част от летището и всички го познаваха”, казват от персонала. Всяка сутрин ставал в 05:30, бръснел се в тоалетната и после ходел за книги, за да чете цял ден. Вечер използвал тоалетните, за да си пере дрехите и да простира. Впоследствие му се наложило да влезе в приют, където написва книгата си “Човекът от терминала.”

В Китай мъж на име Уей Жингуа живее от 10 години на летището в Пекин. Казва, че му омръзнало да спазва правилата в дома си. Жена му не му позволявала да пие и да пуши. Поставила му условие - или да спре пиенето, или да ѝ дава цялата си заплата. Уей намира решение, изнасяйки се да живее на летището. Сутрин закусвал, а на обяд пиел байджу, нещо като китайска водка, и след това атакувал баровете на терминалите.

Оказва се, че понякога единственият изход е на летището.

Напиши коментар