Без съмнение още с първите си роли в киното Георги Парцалев се превъръща във всенароден любимец и предпочитан екранен герой.

Роден е в Левски през 1925г. и завършва гимназия в Плевен, а по-късно учи и медицина в СУ "Св. Климент Охридски". Професионалният път на младия актьор преминава през „Театъра на Трудовата повинност“, „Театъра на Строителните войски“, а също и през "Сатиричния театър". Първата си роля в киното изиграва през 1958 г. във филма "Любимец 13".

Постепенно с напредването на времето Георги Парцалев се првъръща в живата легенда на българската комедия с неповторимите си роли в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987).

За жалост обаче, голямата му мечта, свързана с превъплащението му в образа на Дон Кихот, не успява да се превърне в реалност.

Но за сметка това, талантът му не остава неоценен от страна на публиката и видните общественици по това време в България. Актьорът получава множество награди и отличия, най-големите от които "Заслужил артист" (1969), "Народен артист "(1983), "Орден „Кирил и Методий“ – I степен", "Орден „Народна република България“ – I степен" (1985) и „Награда за мъжка роля“ за (Методи Рашков) от филма "Сиромашко лято" на XXV-ия фестивал на трудещите се (Чехословакия, 1974).

За жалост през 1989 г. любимият на цяла България Георги Парцалев напусна този свят. Той обаче никога няма да бъдат забравен, а някои от култовите му реплики от различни филми все още ни разсмиват. Ето кои са те:

  • - А какво е командировка? - Когато ти плащат е командировка, а когато ти си плащаш е курорт. ("С деца на море")
  • - Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен. ("Зех тъ Радке, зех тъ")
  • - Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият. ("С деца на море")
  • - Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото.
  • Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.
Напиши коментар