"Бялата планина", името дадено на връх Мон Блан му приляга отлично, защото е покрит със сняг през цялата година. Образът му е не само магнетичен за алпинистите и любителите на планинските преходи, той е изящество, олицетворяващо могъществото на природата.

                                    

Хрониките на експедициите на Мон Блан разказват за големите триумфи, за горчивите поражения, а също и за наранената суета.

                                   

В средата на XVIII в. масивът привлича изцяло внимнието на картографите. През 1760 г. Орас-Бенедикт дьо Сосюр, воден от жаждата за приключения, пренебрегва съветите на жителите на долината да не се доближава трърде много до "прокълнатия връх" и организира експедиция след експедиция до Мон Блан. От дистанцията на времето опитите му изглеждат налудничави, най-вече защото тогава не са били известни опасностите при изкачване на големи височини в разредена атмосфера, което своеобразно превръща за него изкачването в "абсолютно невъзможно начинание".  Едва години по-късно върхът Мон Блан е покорен като един от първите опити е увенчан с успех - този на Жак Балма, който получава награда и значителна сума пари от краля на Сардиния.

Самият планински масив Мон Блан е разположен в Западните Алпи, на границата между три държави - Франция, Италия и Швейцария. Най-високият едноименен връх на масива се намира на границата между Франция и Италия, като италияниците го наричат Монте Бианко.

                                    

Повечето туристи, които посещават Мон Блан, са любители на планинския туризъм и ски спорта. Само опитните алпинисти обаче дръзват да атакуват върха. Най-красивата гледка над западните склонове на масива се открива от лифт станцията "Шатри". А истинското бижу сред алпийските езера е "Лак дю Миаж", именно то предлага уникално зрелище, на което ясно се вижда непрестанното падане на ледените късове във водите му.

Напиши коментар
Този сайт е защите от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване.